петък, 6 декември 2013 г.

The Mysterious Benedict Society

Обичам това, което уча! След като миналия семестър опресних знанията си за българските поствоенни романи, през първата половина на втори курс имам нов любим семинар - американска литература за деца и младежи. Докато повечето ми колеги бяха недоволни, че трябва да изчетат 5 детско-юношески романа, аз, бивайки детето, което съм, се радвах на всеки един. Разбира се, ще пиша за всички, но този, който завърших днес, ме спечели дотолкова, че ме накара да искам да споделя впечатленията си веднага.

Романът е първата част на поредицата "The Mysterious Benedict Society" от Trenton Lee Stewart. Ето такива книги трябва да се четат от съвременните деца! В него има всичко - най-важните качества, добродетели и житейски уроци, които малчуганите трябва да научат възможно най-рано. Не стига това, ами и са засегнати теми като вредата от телевизията! В свят, в който технологиите се разпространяват все по-широко с всяка изминала минута е важно децата още от малки да се научат как да процедират с тях. Както при всичко останало, и тук литературата трябва да поеме главната роля на възпитател и авторите трябва да осъзнаят отговорността си на духовни водачи на обществото. Тези, които пишат за деца, имат решаващата задача да научат младите както на вечните, така и на новите житейски ценности. Книги като "The Mysterious Benedict Society" са доказателство, че такива смели творци има и че се гледа в тази посока.

Историята започва в сиропиталище, в което живее едно умно и талантливо дете - Рейнард. Заради своето любопитство и интерес към науката Рейни търпи подигравки от съучениците си и бива отблъскван от тях. Единственият му близък човек е частната му учителка. Точно за това Рейни е силно развълнуван, когато прочита обява във вестника, гласяща, че се търсят деца с необикновени таланти за полагане на тест, при успешното издържане на който са обещани специални привилегии.

Рейнард издържа всички 4 нива на теста успешно заедно с три други деца - Кейт, Стики (който всъщност се казва Джордж Вашингтон, но предпочита прякора си, смятайки името си за "твърде отговорно") и Констанс, която пък се отличава с изключително ниския си ръст. Четиримата научават, че човекът, който стои зад обявата и всичко последвало я, се казва господин Бенедикт - учен, открил, че заедно с телевизионния, радио- и телефонния сигнал се предават закодирани съобщения, влияещи на подсъзнанието на всеки, който ги чуе. Тези съобщения се оказват причината за множество икономически проблеми в страната и се излъчват от института L.I.V.E. - Learning Institute for the Very Enlightened. В този институт учат най-талантливите и надарени деца в страната и именно те изпращат съобщенията. Задачата на четиримата избраника е да постъпят в института като шпиони, за да съберат информация как може да бъде спряно облъчването.

По време на историята децата трябва да разшифроват множество любопитни гатанки (които поизмъчиха и мен самата), за да стигнат до отговорите, от които се нуждаят, да научат морзовата азбука и да се справят с куп други предизвикателства, но най-важното от тях е да останат заедно, независимо от обстоятелствата и чувствата си. В книгата многократно се набляга, че главните герои са останали без родители, затова приятелите им са най-близките хора, които някога са имали. Четирите деца са достоен модел за подражание, защото притежават остър ум, логическо мислене и желание да се учат. Но преди всичко те са избрани за тази мисия заради любовта си към книгите и непоносимостта си към телевизията, радиото и телефоните! Предвид, че малките обичат да се идентифицират с протагонистите в книгите, които четат, силно съветвам да подложите детето си на тази терапия. Освен това, многото сложни термини, с които се борави в романа и са обяснени в хода на действието, ще обогатят речника на всеки млад читател.

Разбира се, като всяка детска книга, и тази е с положителен край, и като всяка книга, която очаква продължение - с отворен. Рейни, Кейт, Стики и Констанс намират семействата си, машината, която разпространява опасните съобщения, е разрушена, а какво ще се случи с Института и тираничния му собственик, вероятно ще разберем в следващите части на романа. Аз също още не съм ги чела, но възнамерявам, макар че ги няма в учебната ми програма!
И нещото, което ме изненада и изплаши едновременно: завърших книгата на 6 декември (Никулден). Направи ми впечатление, че никъде в историята не се споменава малкото име на г-н Бенедикт. Оказа се, че е изписано на задната корица с морзов код. Който има желание да го разшифрова, ще разбере учудването ми. :)


Няма коментари:

Публикуване на коментар