неделя, 8 декември 2013 г.

Блага Димитрова, "Отклонение" - за женската същност и малките отклонения

„ – Слушай… Ако ти е много напечено… Ей там! Само 200-300 метра назад, вземи вдясно… Едно малко отклонение от пътя…“

Понякога най-малките отклонения се оказват точно тези, от които ти е най-трудно да се върнеш…

Блага Димитрова е Жена-ТА. Пробива погледа, нищи в душите и открива онези най-съкровени тайни в женското сърце, които никоя жена няма смелостта да изрече гласно. Психолог по призвание, писател по талант, тя не оставя никого безразличен към творбите си. Отваря очите на читателите си за всичко онова, което става в тях самите и ги обърква, тормози и владее. От „Пътуване към себе си“ през „Отклонение“ до „Лавина“ и „Лице“ авторката гради и надгражда образа на истинската Жена с всичките си трепети, копнежи, вътрешни противоречия несъгласия, борби, потиснати сълзи и откраднато щастие.
" – Колко трае младостта? - питам мислено.
– Не зная... - отвръщаш мълком. - Десет дни."
„Отклонение“ е роман за десет дни. Десет дни от живота на една жена, които са се записали със синьо мастило в дневника ѝ и със силни емоции в сърцето ѝ. Десет неизтриваеми дни.
Защото младостта са тези десет дни от живота на жената, в които тя се е опознала достатъчно, за да знае какво иска и не е пораснала достатъчно, за да му се отдаде. Десетте дни, които остават неосъществени, висящи там, някъде, в миналото. Десетте дни, към които винаги се връща с притъпена болка и безбройни „Ами ако…“. Десетте дни, през които израства. Десетте дни, след които гледа света през други очи.
Но тези десет дни са минало. Неосъществено минало, което няма да потъне в забрава, което ще е там, за да ѝ напомня за себе си, но минало. Какво се случва, когато това минало я срещне 17 години по-късно, за да обърка представите за настояще, да разклати света ѝ и да го изкара от така трудно установените релси? Какво, ако има шанса да изживее тези 10 дни наново, да превърне неосъществените копнежи в осъществени мечти и да получи отговор на всички онези „Ами ако…“? До какво може да доведе едно малко отклонение от пътя?
Един миг е достатъчен, за да събуди чувства и трепети от преди години. Но какво е този миг – шанс да бъдеш отново млад или да направиш крачка назад в живота и развитието си? Има ли бъдеще миналото?
Героинята от книгата среща след 17 години любовта си от университета. Неосъществената любов, с която са споделяли 10 дни на силна тръпка и емоции, които не са прераснали в нещо повече заради младостта си. Любовта, която толкова силно е изстрадала и оставила зад гърба си я връхлита отново, за да провери устоите на изградените ѝ ценности. И тази среща не е просто среща между двама души, а среща между две времена. Среща на героинята със самата себе си, с онова свое младо и неопитно Аз, което търси правилните отговори. „Раздялата присъстваше смътно още от първата ни среща“, ще каже Неда, и с това ще отговори на зародилото се в нея съмнение. И ще разбере след 17 години, че грешките са направени, за да я научат урок, а не за да чакат да бъдат поправени.
И все пак едно пътуване заедно позволява и на двама им да си откраднат още няколко мига от младостта. Само за да разберат, че опитът им е по-завършен, отколкото са си го представяли. Едно пътуване до София се превръща в пътуване до студентските години, наситено с разговори без думи. Мълчешком могат да си говорят само хората, които в един миг някога, някъде са споделили един с друг цялото си същество. На тях не им трябва глас и звук, за да се разбират. Хубаво е да знаеш, че едно твое Аз живее в някого такова, каквото е било в един предишен момент – недокоснато, непроменено, само изпито и запомнено до непокътнатост.
„Лекции, семинарни упражнения, занимания в университетската читалня. Достатъчно предразполагащи условия, за да се вдълбиш в сърдечните си грижи. Няма по-благоприятно време за любовна мъка от следването. Всичко съдейства за твоето хлътване. Монотонното слово на професора те обгръща в сива звукова мъгла. Напразно съзнанието ти се напряга да различи през тази мъгла определен образ или поне връзка. Скуката на пепелявите часове от студентските скамейки създава най-благосклонния климат да се развие една страст. Може би затова най-силното чувство в живота на човека се корени там, в студентските години. Ако знаеха как разлагащо действат най-сериозните лекции и върху най-сериозните студенти, моралистите биха забранили следването през тази опасна възраст.“
Неда и Боян са противоположности. Неда е историк, Боян – инженер. Боян бърза да улови бъдещето, Неда обича да се връща към миналото. Между тях има заряд. Има я тръпката, която те кара да опонираш на отсрещния, без дори да си се замислил какво всъщност казва. Има го удоволствието просто да спориш, не от несъгласие, а в опит да пречупиш електричеството между вас, което само се нагнетява още повече от недообмислените ви аргументи и слепите препирни… очевидно е, че една такава любов не предвещава съвместно съжителство завинаги. Това не е любовта, която си очаквал да те връхлети и да остане за цял живот. Не си си представял да градиш семейство с някого, с когото се будите във влюбени скандали… Не, това не е вечната любов. Но това е любовта, която те предизвиква, която те кара да се откриеш въпреки желанието си да останеш скрит, това е любовта, която не можеш да изживееш, която неизбежно ще загубиш, но несъмнено ще запомниш. И ще прекараш толкова безсънни нощи от живота си, творейки мислено нейното завръщане, че когато то се случи, ще ти е трудно да го уловиш в истинския му образ. Какво представлява завръщането? Среща, прекарана в повече мислене и минимум действие, в много тревоги и малко радости, в малко подмладяване и много порастване. Младостта е свършила с раздялата, но с повторната среща започва зрелостта.
Димитрова разказва със страст. Виждаме в душата на Неда, а сякаш гледаме в своите собствени. А в лиричните отклонения, наситени с философски твърдения и литературни похвати, откриваме света на Жената. По-младите от нас откриват какво ги очаква, по-старите започват да разбират с какво са се сблъсквали, а тези като мен, които книгите на Блага Димитрова намират винаги в правилните моменти, се влюбваме в своето настояще, което иначе като нищо бихме пропуснали с поглед към миналото и крачейки към бъдещето.
„Усещам, че ти си се бронирал със забрава. За да не ти пречи нищо по начертания път. А аз задълго останах в спомена. Пиех го на малки, пестеливи глътки и още не бях го изчерпала до дъно, когато се хванах, че вече съм далече от него. Преживявах наслойките на многократното възпроизвеждане, а не истинското си минало. Неволно вплитах миналото в настоящето, за да постигна някаква цялостност. А може би споменът се бе превърнал в копнеж по нещо неизживяно, неосъществимо.“
Всяко пътуване има начална и крайна точка. Пътя до София доближава своя край. И пътуването в душите и спомените на двамата герои все някога свършва. И онова, другото пътуване към личностната пълноценност, започнало 17 години по-рано, трябва някога да свърши. В края на един толкова дълъг път никой не иска първи да обърне гръб. Чувства, че ще извърши едно малко предателство, отскубвайки последната сянка на младостта от себе си. Но тази крачка трябва да бъде направена. Неизбежен е мигът, в който тези чужди си двама, споделили 10 дни заедно, ще тръгнат в различни посоки с гръб един към друг. Ще се разминат, както са се разминали съдбите им, за да не погледнат никога повече назад към спомена. За да заживеят отдадени на настоящето.
Една врата се затваря. Емоционално, себеотдадено и с трясък, който ще се запечата в сърцето им по-силно дори от лекото скръцване при отварянето ѝ. И всеки ще продължи по своя път, разнищили алтернативите, които е твърде късно да съжаляват, че не са поели.

„Отклонение“ е роман за младежката любов – споделена, наивна и неосъществима. Не за последната, вечната любов, с която е обвързано бъдещето, а за най-кратката и непълноценна такава, която е белязала миналото, благодарение на което едно късче почти детинска женственост у всяка жена остава завинаги, недокоснато от годините. Независимо дали вече сте преживяли тази любов, или предстои, книгата ще ви подскаже да търсите в себе си – там, където иначе не бихте се сетили да погледнете. Каквото и да откриете, бъдете сигурни – то ще ви изненада.

Няма коментари:

Публикуване на коментар