Умберто Еко за бъдещето на хартиените книги

Страшно сантиментална съм към хартиените книги. Преди по-малко от месец получих като подарък електронен четец. Прекрасен е и е удобен, но за да усетиш една книга, трябва да я докоснеш. Така се чувствам. Въпреки това се опитвам да приемам неизбежното и да живея в крак с бъдещето, което все по-бързо става минало, защото само така се оцелява в свят, развиващ се с толкова бързи темпове като нашия.
"Не ми харесва какво се задава в бъдеще", казва Маршал Маклуън, "но, искам или не, бъдещето ще дойде, така че по-добре да се науча да извличам ползата от него, вместо да отричам неизбежното." Именно благодарение на тази си прозорливост Маклуън е един от най-известните медийни теоретици днес.
И Умберто Еко гледа по този начин на нещата, що се отнася до бъдещето на книгата. В легендарния си послеслов към още по-легендарната "The Future of the Book" Еко обосновава своите теории относно хартиените и електронните книги още през далечната вече 1996 г. Днес, 17 години по-късно, дебатът не само не се е укротил, а взема нови размери с появата на четците. Ето го и "актуализираното" становище на Еко за дигитализацията и носталгията, погледнати през огледалото на литературата.

Умберто Еко: Слуховете за смъртта на хартиените книги са силно преувеличени.

"Надявах се досега шумът  да е преминал, но дебaтът за изместването на традиционните книги от електронните четци продължава да бушува. И по-точно, това дали договорите за издаване на книги за Киндъл, iPad и други електронни четци са прелюдия към окончателната смърт на книгите и книжарниците..." (за пълната статия кликнете тук)

Оптимистично, бих казала, и дори утопично. А ето го и моето становище: независимо какво ще се случи с книжното тяло, винаги ще има поне един човек, който няма да се откаже да произвежда и продава хартиени книги. И поне един, който да ги купува. И така книгата, със своя магнетизъм и аура, ще остане завинаги една от най-силните форми на изкуство.

Източник: Списание "Мениджър"