"Ziemlich beste Freunde"/"Intouchables"

Отворих Ziemlich beste Freunde с очакването за най-добрата френска комедия за 2011г., както се реферира към филма. Вместо това открих смазващата история за една жена, която умира от рак след няколко спонтанни аборта и раждане на мъртви деца, за един мъж, който чупи гръбнака си и остава парализиран завинаги, и за един сърцат човек от арабски произход, който дава всичко от себе си, за да връща желанието му за живот.
Иначе казано, книгата е тежка. Още в началото прави впечатление, че това не е художествена литература, а личният дневник на Филипе Поззо ди Борго - човек с впечатляващо желание за живот, предвид съдбата, която му е отредил животът.
Не ми се иска да разказвам сюжета на една такава изповед. Достатъчно силно е само по себе си огледалото, чието отражение Филипе е попил в книгата си. Показал е, че независимо от всичко, човек винаги има в себе си силата да обича, да се усмихва и да дава. Да дава силата си на тези, които нямат достатъчно, да дарява щастие на всички, които се нуждаят от него. Животът си след инцидента сам той определя като "втория дъх", а за втория си дъх Филипе е благодарен на Абдел - неговият "дявол-пазител". Филипе наема Абдел за болногледач, но това, което получава в негово лице, е най-странният приятел, който възрастен френски аристократ-инвалид може да си представи. Всъщност Абдел е арабин на около 30, лежал в затвора за дребно хулиганство, със съмнителни наклонности към криминални прояви и винаги в добро настроение.  Неговата спонтанност, чувство за хумор и неспособност да съжалява хората привдигат смазания от живота Филипе, счупил гръбнака си, практикувайки любимото си хоби. Абдел показва на Филипе, че дори и да си на 60 години, прикован към инвалидна количка, с починала от рак съпруга и две деца, за които не можеш сам да се грижиш, можеш да се забавляваш, да се впускаш в авантюри и да водиш изпълнен с безгрижие и приключения младежки живот. Абдел забърква Филипе в каша след каша и резултатът от тези бъркотии е снизходителен смях до сълзи и неповторимото чувство, че си жив. Откаченото приятелство, което Абдел и Филипе споделят, е вратата към новия живот и на двамата. Може би най-правилният начин да се определят отношенията между младия бунтар и неговия работодател е точно този, който немците са използвали в своя превод на заглавието на книгата - "Доста най-добри приятели".
На български съм срещала превода на филмовото заглавие като "Недосегаеми" и "Неразделни". За мен и двете не пасват, но самия филм - Intouchables - мога да препоръчам за дните, в които имате нужда от малко забавление. После отворете книгата и не търсете художествена литература. Не търсете висок стил, увлекателен изказ и качество на литературна творба. Търсете една съкровена изповед, която може да ви даде силите да се справите с всичко, защото независимо от лошите шеги на съдбата, животът си остава хубав. Книгата разтърсва, докосва сърцата и учи, че дори да загубите всичко, не бива да губите себе си.

Ако ви е харесал текстът, не забравяйте да натиснете синия Facebook бутон отдолу, за да помогнете на блога да се разпространи и повече хора да научат за него. Благодаря!