понеделник, 31 март 2014 г.

"Планетата Земя е тъжно-синя" - триптих на Кристина Митева


"Planet earth is blue. 
And there's nothing I can do."



Запознах се с Кристина, когато се включих в проекта ѝ "Един от нас споделя". Веднага прозрях в нейно лице една чувствителна и романтична душа. Малко по-късно с изненада научих, че първата ѝ книга е в процес на издаване. Приех тази информация с искрено любопитство и с интерес я очаквах. И когато най-после излезе, изгълтах на един дъх трите разказа в "Планетата Земя е тъжно-синя".

Или по-скоро приказки. Кристина пише с голяма доза романтика, която напомня чувството, познато от четенето на детски притчи. Само че, дори пропити с известна доза сюрреализъм, приказките на Кристина са огледало на всекиму познатата реалност. Нежни до болка, навяващи смесени чувства между радост и така, тези три истории са особено подходящи за четене вечер, на лунна светлина. Гарантират красиви сънища, в които ще се сблъскате с реалното, нереалното и вярата в Хората.

Сякаш в "Планетата Земя е тъжно-синя" Кристина наистина е искала да обхване цялата планета. Умело си борави с ретроспекции, разказване от различни перспективи и подробни описания. Книгата провокира към размисъл, учи на морални ценности, но в същото време се чете леко, бързо и смилаемо. Информацията е поднесена по един много приятен начин, на разбираем за всички възрасти език, което прави книгата пригодима за всякаква аудитория. Ако ви се чете доза нежност, то тази книга е точно за вас - без значение дали сте на 3 или на 73 години!

Трите творби заедно, между две корици, предизвикват силен ефект върху по-чувствителните сред нас. Първият разказ - "Феникс" - поставя въпроса: колко можем да понесем от света, без да се пречупим, без да се налага да изгорим, за да се преродим? За колко радост и за колко мъка е достатъчен един живот? И от какво се ражда Животът? Разбира се, от Любов. Пък дори да е невъзможна. А готови ли сме на всичко? Искреност, болка, очарование и красота, много красота.

Вторият, дал заглавието на книгата, пък е огледало на необятната ни планета, погледната "отгоре" - не от Бог или някаква висша сила, а от един "обикновен" човек, като мен и вас, със своите болки, мотиви и лична трагедия. "Планетата Земя е тъжно-синя" е разказ за човешката мощ, стоицизъм и несломим дух, който се крие във всеки от нас. И чрез тази тъжно-синя история Кристина ни предизвиква да го открием в себе си.

"Музиката на Живота", последната приказка от триптиха, поглежда отвъд думите и право в душите. Най-нежните, чувствителни и уязвими човешки създания са творците. Те често не намират думи да изразят своите състояния, но дори и да не казват много, и те имат своя начин да говорят. А чрез Музиката може да бъде разказано толкова много - в една песен може да се крие цял поток от чувства, от състояния, дори историята на цял един Живот. Чрез Музиката двама братя, Алфа и Омега вълкът на едно привикнало с тишината семейство, ще намерят отдавна загубения път един към друг. И ще се преоткрият.

Книгата започва с два силни предговора от Стефан Кръстев и Калин Терзийски. Заглавието ѝ е вдъхновено от цитат от песента на David Bowie "Space Oddity". Кристина умело впечатлява със своята искреност и оставя сърцата ни да се реят в един безкрай, точно както и нашата тъжно-синя планета. Вкус на магия и слънчеви лъчи съпровожда четенето от корица до корица. Една нежна изповед на един чист Човек, Майка и Жена.

Светът на Кристина има цвят на тъжно-синя романтика.

                              

Няма коментари:

Публикуване на коментар